Съществена характеристика на централната банка е нейното определение като „банка на банките“. Това означава:
Първо. Централната банка притежава законни права на единствен емисионей институт, който носи непосредствената икономическа отговорност за състоянието на паричния оборот на страната. В този смисъл основните задачц на емисионната банка се свеждат до поддържане стабилността на стоково-паричната балансираност, както чрез механизма на паричната емисия, така и посредством използуването на други специфични инструменти за регулиране на паричната маса.
В САЩ функционира не една, а 12 федерални емисионни банки, обединени във Федерална резервна система. В някои страни емисията на банкноти се е изпълнявала от специално държавно учреждение. Например в периода 1914 — 1928 г. във Великобритания Министерството на финансите емитира банкноти по подобие на Английската банка (Bank of England.
Една от основните задачи на централната банка е чрез паричната емисия да постигне приемлива степен на координация между икономическите решения на различни категории собственици. Тъкмо поради това паричната емисия не е и не следва да се разглежда като обикновена техническа операция като отговор на често задавани въпроси за бързите кредити и парите на заем. Използуването на един такъв сложен механизъм трябва да създава и да внушава обществено доверие в парите. Законодателното право на банката да гарантира, че посредством емисията тя предоставя на икономиката „добри пари“, е фактически и първостепенна отговорност на тази институция. Това обстоятелство на свбй ред показва, че централната банка е задължена да осъществява контролни и регулиращи мерки спрямо останалите икономически субекти. Те практически се реализират като преки и косвени в зависимост от спецификата на обектите, към които е насочено едно такова въздействие.
Второ. Регулиращото въздействие на централната банКа се проявява особено активно спрямо търговските банки и другите субекти, търгуващи с пари или валута. Централната банка носи непосредствена отговорност за обезпечаването и стабилността на парите С това тя създава специфична среда на обществено доверие, което може да се регулира косвено -*в зависимост от ефективността на функционирането на търговските банки. Те именно са субектите, които влизат в преки контакти с различните категории парични собственици и търговци с пари.
Търговските банки отразяват една или друга регулираща мярка на централната банка и реално променят своята собствена политика на паричния и капиталовия пазар.
Трето. В някои страни компетенциите на централната банка в областта на икономическото регулиране се допълват и уточняват с правата й да упражнява системен контрол и надзор в рамките на цялата банкова система. Това са специфични действия по наблюдаването, оценката и регулирането на определени показатели, характеризиращи ефективността на банковото дело.
Контрол и надзор върху цялата банкова система оказват централните банки на Англия и Италия. В Германия, Япония и САЩ надзорът се осъществява от централната банка и специализиран правителствен орган. У нас в близките години тази дейност ще бъде съсредоточена в Българска народна банка.

Comments Off


Според експертни оценки общата сума на ипотечните кредити понастоящем е около 200 млн. лв. и близо половината от тях са съсредоточени в Банка ДСК ЕАД. Ако се предположи, че банките решат да превърнат в облигации (да секюритизират) всички отпуснати от тях ипотечни кредити, първоначалният сумарен обем ще бъде около 200 млн. лева. Засега Банка ДСК ЕАД и БАКБ имат потенциал и заявена готовност за емитиране на емисии ипотечни облигации. Очаква се първите ипотечни облигации да се появят на пазара до средата на 2001 г. Емисиите могат да бъдат както публични, които ще се търгуват на фондовата борса, така и не- публични, предназначени за ограничен кръг инвеститори.
Кои могат да бъдат потенциалните купувачи на пазара на ипотечни облигации в България?
— Индивидуални инвеститори — това са физически лица (местни и чуждестранни) и юридически лица (нефинансови предприятия). Може да се предполага, че част от гражданите ще изтеглят спестяванията си, за да купят ипотечни облигации предвид тяхната стабилност и това, че носят по-добър доход от банковите депозити и от държавните ценни книжа. По данни на БНБ за 1999 г. спестяванията на гражданите са в общ размер 3 453 млн. лева. Известно е също, че голяма част от парите в обращение се държи от населението в наличност както поради недоверието в националната валута и в банковата система, така и поради малкия избор на изгодни инвестиционни възможности. Така че емитирането и търговията с ипотечни облигации може да създаде предпоставки за ангажирането на големи парични средства, които в момента са неизползвани за българската икономика — било защото не са инвестирани, или защото голяма част от банковите активи се инвестират в чужбина и така кредитират чужди икономики.
— Институционални инвеститори — смята се, че те ще бъдат основните участници на пазара на ипотечни облигации. Освен търговските банки тук влизат и застрахователните компании, инвестиционните дружества, пенсионните и здравноосигу- рителните фондове.
Застрахователните компании, съгласно Закона за застраховането имат право да купуват облигации, издадени от търговски дружества (които включват и банки), приети за търговия на фондовата борса. Ограничението е до 30% от застрахователните резерви да са вложени в такива облигации и до 5% от тях да са от едно дружество.
Може да се очаква интерес от застрахователните дружества (и особено от животозастрахователните) към ипотечните облигации с цел подобряване доходността на портфейлите им и тях- ната диверсификация.
Съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, предмет на дейност на инвестиционните дружества е инвестирането в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции. Тези дружества са популярни на капиталовите пазари в развитите страни, тъй като действат на принципа на разпределение на риска, като правят диверсификация на портфейлите си от ценни книжа и така увеличават сигурността за непрофесионалните инвеститори. В България има само няколко инвестиционни дружества, но при успешно развитие на фондовата борса се очаква увеличаване на броя им, както и на хората, купуващи техни акции.

Comments Off

Tрябва да се отбележат връзката и взаимното влияние между строителството и финансите. От една страна, банковата система кредитира новото строителство и търговията с употребявани жилища, от друга, състоянието и тенденциите на развитие на жилищния пазар са индикатор за икономическата активност в страната и очакванията за бъдещето на икономическите субекти. В развитите страни например покупките на жилища са един от факторите, влияещи върху валутния и капи- таловия пазар. Ето защо динамиката на първичния и вторичния ипотечен пазар е функция от динамиката на първичния и вторичния жилищен пазар. Състоянието, проблемите и перспективите на жилищното кредитиране в България трябва да бъдат разглеждани в контекста на ситуацията и проблемите на жилищния пазар, както и на макроикономическата обстановка.
Вече видяхме, че при сегашното равнище на средните доходи и спестявания в страната, както и при условията по кредитите, поставяни от банките, за преобладаващото мнозинство от жилищно нуждаещи се получаването на кредит за покупка на жилище е трудно осъществимо. Развитието на жилищностроителни спестовни каси, за които се спомена, е също в по-далечна перспектива. Това е така поради все още нерешените проблеми с дългогодишните жилищноспестовни влогове отпреди 31.12.1990 г. Години наред тези жилищни спестители са внасяли своите спестявания при символични лихви и накрая не им е предоставена жилищна площ за купуване. Понастоящем те са категоризирани в списъци към съответните общини и имат право, ако закупят или построят жилище (но със собствени средства!) да получат парична компенсация за дългогодишните си жилищноспестовни влогове в размер от 0,03 лв/лихвоточка. Досега само една малка част от тези хора са обезщетени парично.
Към настоящия момент в цялата страна има 315 048 многогодишни жилищноспестовни влога, като от тях правоимащи са 103 606 души; от 1991 г. досега са компенсирани общо 54 346 дългогодишни спестители. Като се има предвид, че за 2000 г. средната компенсация по един влог е била 3315 лв. (1658 USD), видно е, че тези средства биха стигнали по-скоро за ремонт на един двустаен апартамент например, но не и за купуване или строеж на жилище. Последната стъпка на държавата в тази област е предоставянето на възможност за замяна на лихвочислата с жилищни компенсаторни записи. Жилищните компенсаторни записи са с неясен правен статут и за тях няма пазар, на който да бъдат продадени от титулярите им срещу реални пари. Използването им е ограничено до възможност за закупуване единствено на жилища и парцели, предназначени по план за жилищно строителство от държавните и общинските фондове, и то при положение, че 70% от цената бъде платена с реални пари. В крайна сметка политиката на жилищно спестяване, осъществявана дълги години от държавата чрез бившата Държавна спестовна каса, макар и с добри намерения, все още не е доведена до задоволителен краен резултат за всички, които със своите спестявания са участвали в тази система. Това означава, че в бъдеще трудно ще се появи доверие в подобна система за жилищно спестяване.
Възможностите на държавата за подпомагане развитието на жилищното кредитиране на този етап са твърде ограничени. Те са главно в областта на законодателството, контрола и регулирането на този пазар. Това е така, защото след продажбата на „Булбанк“ 83% от българската банкова система е вече част- на собственост. И, ако изключим Банка ДСК ЕАД, която ще се приватизира след години, то 90% от капитала на банките е частен като 73% са чуждестранни инвеститори. Банките не могат да облекчат условията по кредитите под държавна намеса или указания, а само при подобряване на пазарната конюнктура или под влияние на конкуренцията в сектора.

Comments Off